Записване за играта

НеП!

1. Име на героя - Брейди Джоунс

2. Герооят ми ще бъде - върколак

3. Години - 17 [Брейди е върколак от скоро]

4. Външен вид - Брейди беше красива, обаятелна девойка с дълга, права, черна коса. Лицето й имаше лек загар, с нежни чери, тъмни извити вежди и прав нос. имаше красиви изкрящи, черни очи с формаа на бадем. Брейди беше стройна и елегантна девойка с нежни извивки на тялото. Усмивката й бе поразителна, за това тя щедро раздаваше усмивки. Джоунс имаше странна власт над хората. Красотата и пленяваше околните. Небрежният чар, който пръскаше наоколо й позволяваше да влезе под кожата на всеки.

5. Характер - Брейди е мила и отзивчива тийнейджърка с усет за хората. Тя обичаше да е центъра на вниманието, обичаше всички погледи да са вперени в нея и не се срамуваше от това. Поради тази и ред други причини тя имаше много приятели. Хората обичаха да са около нея, заради харизматичната й личност. Нейният благ характер трудно можеше да намери допирни точки с върколашкото й Аз. На фона на милите й очи и сияйната й външност, върколашкото й Аз беше нейното първично начало. Тя ставаше смела и непредсказуема, дори на моменти глупава. В човешка форма тя обмисляше всяко свое действие, използваше думите за свое оръжие, а когато беше върколак...беше готова да разкъса всичко, което я изкараше от нерви.

6. Кратка история - Родена в семейство на велик род върколаци, Брейди е една от най-неопитните. В началото, когато преоткрила силите си, за нея било трудно да ги овладява - ядосвала се твърде бързо, превръщала се заради най-малките неща. Много често семейството й казвало, че е едно голямо разочарование и никой до сега не се е справял по-зле от нея. Това убивало Брейди, тя давала всичко от себе си и знаела, че някой ден ще бъде гордост за семейството си, но й трябвало малко повече вреем за да усвои новите си способности. Джоунс тренирала всеки ден и действително ставала по-добра с времето, но това не стигало на семейството й. Един ден те решили, че не искат такова разочарование в дома си и я изгонили. Брейди тръгнала сама по пътя си, от яд към тях много по-бързо схващала нещата. Казваше си, че ако сега някой от семейството й можеше да я види, щяха да й се молят да се върне, но нейната болна гордост не би го позволила. Тя никога нямаше да се върне в онзи дом. Така вървейки п особствения си път и разкривайки тайните на живота, Брейди се узова във Фелс Чърч



Брейди Джоунс - човек
Брейди Джоунс - човек
Брейди Джоунс - вълк
Брейди Джоунс - вълк

• Име: Алёнушка Владимирович Чайковская
• Вид: Човек
• Рождена дата: 03.01.1988г.

• Външен вид:
Порцеланови кукли…
Виждал си такива, нали? С невинни, бледи личица, които те гледат ангелски и някак плашещо. Гладки като мрамор на допир и така крехки, така чупливи в ръцете ти…
Ето ти едно сравнение със забележителната рускиня. Висока и стройна, с изправен гръб и извивки на богиня. Това перфектно тяло е защитено от млечно-бяла и мека като кадифе кожа. Край изящната й шия се спуска гарваново-черна завеса от кашмир. Или е просто коса? Перфектна, права и нежна, коса. Ухаеща на желание, на страст, на опиат. Под нея се крие малкото лице, с меки черти и заоблена брадичка. Има тюркоазено-сини очи, обградени с гъсти мигли. Погледът й обикновено не показва нищо. На пръв поглед празен, но всъщност наблюдаващ кротко. Оглеждащ всеки детайл многозначително. Носът й може би е единственото, не чак толкова перфектно нещо у Аля. Може би излиза от нормите за големина, но кой ли го забелязва? Обикновено погледите се спират върху изкушението на устните й. Естествено розови, плътни и сочни, с ясно изразен контур. От тях рядко излизат думи, но обикновено си струват. Смехът й обикновено е изпълнен с рязка горчивина, просто защото не познава истинската красота на този звук. Обикновено е породен от ирония.
И какво? Не ти ли напомня на нещо? Не ти ли прилича на изкусна вампирка, запленяваща те с красотата си и преди да се усетиш… хоп! Вече си в капана й. Ама Аленушка не е злобна, тя не е жестока. Всъщност каква е тя? Дали не е привидение, плод на въображението ти? Пратеница от Бог? Богиня в човешко тяло? Нее, тя си е съвсем истинска.

• Характер:
Тя говори тихо. Обикновено с някаква неразбираема горчивина в гласа си, който в противоречие във всичко в нея е някак груб, необработем… Чайковская просто не обича да си хаби думите. Приказва, когато си заслужава. Когато е решила, че иска и че събеседника й го заслужава. Не е високомерна или капризна. Никога не иска, не моли, не заповядва… Всъщност получава всичко, без дори да го пожелае. Непроизнесени желания се сбъдват на момента. А в благодарност красавицата те дарява с многозначителна усмивка, която ти казва хиляди неща едновременно.
Всъщност дори аз не мога да ти я опиша. Сякаш действа подвластна на някого. Тя е като батерия, която зареждаш цели четиридесет и осем часа, а накрая я използваш само за час. Способна е да мълчи и седи кротко безкрайно време, докато не си избере момент, в който изстрелва всичко, все едно изразходва някаква натрупана енергия, от която се освобождава. Поне е точен човек – даде ли дума, ще стори обещаното нещо, дори със закъснение. Притежава решителност и обича да действа на мига – сърцето винаги е по-добър съветник в такива моменти. Знае английски перфектно, макар да има силен руски акцент.
В моментите на презареждане Владимирович се наглася като една от гореспоменатите кукли. Оставя се на хората да се възползват, доколкото могат от нея, да си играят с нея, а после, ако не са достатъчно умни, че да си тръгнат, отмъщава. Бързо и тихо – като леден полъх. В крайна сметка през по-голямата част от живота си е страничен наблюдател. Разучава, измерва, запаметява. Задълго. А на заден план някакви хора постоянно се влюбват в нея и попадат в невидими клопки, които рускинята пуска без да иска зад гърба си.

• История:
Once upon a time there was a lovely princess..
Не, така започва една друга приказка. Тук става дума за една друга, отегчителна история. За богато руско семейство, цялото от сноби, ама сноби ти казвам. Надути богаташи, вечно заети, имащи три дъщери – едната най-голяма, другата средна и третата най-малка. Нашата героиня е третата версия, както във всички приказки. И в нашата тя е най-красивата, най-умната и талантлива. И най-мълчалива. Обаче красивият принц така и не дошъл да я спаси. Детството на принцесата минава предимно в четене на вампирски хроники и вещерски книги и игри, в които тя е невинната девойка, нападната от красивият зъл вампир. Или яката върколачка, която се запознава с авантюристичен вещер, с който заживяват щастливо до края на дните си, като изтребват вампчета по пътя си. Ех, да, но нито едно от тези неща не се сбъдва. Рускинята си израства в имение, завършва частно училище, а после я пращат в елитна гимназия, където всички момчета й са в краката, а момичета правят жалки опити да й саботират живота. А тя все още е объркана и неориентирана относно това каква иска да бъде и какво смята да прави с живота си.
И нещата не се променят дори в колежа, където е записана да следва литература. Ето, втора поредна година върви отегчено към вкъщи с вятърничави мисли, слънцето пее, птичките пеят и нищо не вещае, че всеки момент ще се случи нещо необикновено. Но кой да ти предположи. Внезапно сякаш някакъв лъч светлина пронизва ослепително Аленушка и тя… изчезва.

П.П. Тук искам да положа едно извинение, защото това е най-ужасният герой в цялата ми кариера хДД

Характер

Кой съм аз? - Или кого очаквате от мен да бъда? Защото, мога да ви кажа, че това се две много различни неща - очакванията, надеждите и истината, реалността. Вие впивате поглед в очите ми и виждайки хладината там, очаквате от мен същото - да бъда сдържан, тих, едва забележим. Да бъда... различен. Но не, вие не виждате мен, нито дори една малка част от това, което всъщност представлявам. Защото в погледа ми не можете да забележите огъня, който бушува в сърцето ми, нито начина по който душата ми се бунтува срещу всички нечестни неща на този свят. Не, вие гледате само на повърхността и виждате само нещата, които очите ви позволяват - дори не се опитвате да надникнете по - дълбоко в мен и да откриете каква е същността ми. Вие виждате лошото момче, което все още търси мястото си в света, а аз мога да ви кажа, че отдавна съм го намерил и то около вас, всички които гледате на мен като на въплъщение на злото, на вредните навици и несполуки. Да, може аз да изглеждам като човек, отдавна отказал се от живота, но дали това е така? Мислите ли, че ако се бях отказал, ако не бях зареден с всичкия онзи хъс и желание за живот и развитие щях да съм тук, при вас? Не, нали... Защото аз не бих се отказал, не бих обърнал гръб на всичко онова което ме чака - било то добро или лошо. А просто бих вдигнал глава, поел глътка въздух, дори и да е последната ми останала, и да се впусна в битка - моята битка!
Tова, че съм сдържан и хладнокръвен не ме прави недостъпен, нито различен. Просто не е имало достатъчно хора, които да изявят желание да ми помогнат, да ме опознаят, да станат част от моя свят. Това, че говоря много, не означава, че не съм добър слушател. Това че очите ми са студени и безизразни, не означава, че сърцето ми не може да изпита любов. Това че устните ми не греят вечно в усмивка, не означава, че не мога да се смея искрено. Това че външно не плача, не означава че съм безчувствен. Има много неща, които не знаете за мен и които вероятно няма да разберете. Но това не означава, че аз съм това, което изглеждам. Външността ми само преход към душата, но това не означава, че всеки може да достигне до нея. Само тези, които реша да допусна. Само и единствено те.

*абсолютно съм наясно, че Рик Маламбри е известна личност, но той пасва най - много на представите ми изградени за Евън и неговото излъчване.

Име и фамилия:Бела Петрова
Години: 20
Вид:човек

Характер:Добра и нежна, но в същото време загадъчна и очарователна, може да плени всяко момче с нейната привлекателност.Бела притежава огромно сърце - обича приятелите и близките си.Ценни ги, като ги смята за едно от най - ценните съкровища, които човек може да притежава.Не се притеснява да ги защити навсякъде и по всяко време.Нейните настроения са като природните явления, незнаеш кога и каква ще я свариш..От весела и усмихната, може да я видиш ядосана и намръщена, което се случва само когато някой я ядоса.По приницп е сдържан човек, но стане ли въпрос за нарушаване на правилата тя е първа в това.Момчетата са нейната любима играчка, ако може така да се каже.Знае, че никой не й устоява и са готови да лазят в краката й за една нейна дума.Въпреки този образ, Бела е едно прекрасно момиче, готово да се хвърли и в огъня за да помогне на нуждаещите се!

Външен вид:Бела има дълга русо - кафява коса, средна дължина.Нейните естествени кичури й придават уникален блясък.Очите й са предимно сини, но на ярка светлина се вижда ясно и сивият им оттенък..Дълбоки и проницателни те карат да се загледаш в тях и да потънеш, не можейки да откъснеш погледа си от прекрасните й очи.В повечето случаи те изразяват в какво настроение е!Кожата, изключително мека и нежна, е с лек бронзов загар.Притежава невероятно красива усмивка, която не изпуска да покаже пред хората.Устните й са плътни и привлекателни за всяко момче.
На ръст е около метър и шейсет и пет, което я прави малко дребна за нейните седемнайсет години, но това не е притеснение за Джесика..Нейният външен вид привлича хората наоколо и ги кара да опознаят повече това момиче.

История:Бела е родена на 2 август 1990 година в Мексико в имението на Джон и Вероника Петрови.тя е единствено дете.Баща й Джон е изследвал свръхестествения свят, знаел е за съществуването на вампирите и дал на дъщеря си медальон, който можел да я защити от тези същества.Щастливо семейство, Бела израства с много грижи и любов..Угажда й се абсолютно всичко..Винаги била земно дете..до денят, в който баща й получава инфаркт и умира пред очите й.Този спомен никога не избелява и се запечатва завинаги в умът й..Преживява тежко смъртта му, прави опит за самоубийство, който бива осуетен от майка й..Преодолява всичко благодарение на обичта от другите и тяхната подкрепа..На 16 се запознава с най - добрите си приятели Лесли и Марк и се завръща към нормалния си живот..На 18 се мести в своя собствена къща в Мистик Фолс..Живее заедно с Лес и с Марк.

Име: Хелена Адамс
Години: 17
Вид: Вещица
Характер: Хелена е истинско кълбо от страст-за нея може да се каже, че е буйна, неконтролируема. Мрази да бъде командвана, изнудвана и лъгана, лесно разбира, ако някой я мами. Трудно се влюбва, но влюби ли се, обича истински и много бурно. Лесно ранима е, но не го показва за нищо на света. Обича да е сред компания, мрази да е сама, не обича тъмнината. Любопитна е, смела (макар понякога това да граничи с глупост). Избухлива е, трудно владее емоциите си.
Външен вид: Хелена има шоколадови и големи очи, които са наистина красиви. Формата им е топчеста, миглите й са леко извити. Устните й са плътни й бледорозови, косата й е леко чуплива и тъмно кестенява. Ниска е, но не много и все пак това й придава някакъв необясним чар. Тялото на Хелена е добре изваяно до последния детайл, кожата й е с лек тен.
Обича да носи тесни дрехи, роклички, клинове, блузи с деколтета, които подчертаваха тялото й.
История: Хелена Дрю Адамс е родена в средно по статус семейство-нито много богати, нито много бедни. При раждането й, майката на девойката умира от кръвозагуба. Още от малка Хелена имала явни прояви на силите си. На 10 години в училище е първият път, когато силата й се проявява, което я плаши. Хел винаги е искала да е нормална, но сама осъзнава, че това е невъзможно.
На 15 Хелена, баща й и брат й претърпяват катастрофа, и само тя остава жива като по чудо. Чичо й я взима под крилото си, който е напълно наясно, че Хел не е обикновенно момиче.
Снимка:
Цък..
Клик..
Цък....
Клик

Готово

Име: Александра Хейл
Прякор: Алекс
Вид: Вампир
Години: Човешки - 18, Вампирски - 335

Описание: Най-сетне достигнала среден ръст, Александра вече не е предишния дребосък. И разбира се, остана си толкова висока за доста дълго време, а и за толкова ще си остане. Има здрава, гъвкава фигура, съчетана по един наистина удивителен начин с чудно изящество. Походката й е лека и пъргава, движи се с енергичните, устремени стъпки на танцьорка. Наблюдавана отстрани, винаги изглежда, като че бърза нанякъде – но това е просто защото не може да стои на едно място.
Определението „обикновена” в никакъв случай не може да бъде отнесено до нея – защото няма нищо обикновено в огромните й, сияйни сини очи, няма нищо обикновено в пухкавите розови устни, нито в чистата матова кожа, правилното малко носле и изящните, плътни вежди. По раменете и гърба й, чак до кръста, се спуска водопад от едри, светлоруси къдрици, меки и лъскави – те са най-голямата гордост на Алекс.
Облича се предимно в стила, назоваван с доста разтегливото понятие „спортно-елегантен”. Най-често можете да я срещнете в удобни дънки, тениски и суичъри в ярки цветове и обожаваните от нея маратонки. В никакъв случай не е робиня на модата, но обича отвреме-навреме да се преобрази в истинска „млада дама” с по-високи обувки, красива рокля или скъпа дрешка.

Характер: Изключително слънчева и жизнерадостна, почти граничещо с „лигла”. Смее се искрено и до сълзи, привличайки погледите на всички наоколо, винаги е готова да скача, да пее и да върши щуротии. Като електрическа искра е – не може да стои на едно място, а и не й остава време, тъй като е почти непрекъснато заета с учене, тренировки и какво ли още не. Създава впечатление за безгрижност и щастие, но това е само на повърхността.
Всъщност е много организирана, амбициозна и упорита до крайна степен. Поставя си цел и тръгва с последователни, решителни крачки към изпълнението й. Свикнала е винаги да е първа във всичко и иска да продължи да е така, много малко са нещата, които могат да я спрат, след като си е наумила нещо. Мрази да губи. Не може да губи. Приема го като унижение.
Има си мнение по всеки въпрос и в повечето случаи то е абсолютно непоклатимо.
Интересното е, че колкото и целеустремено да се отправя към набелязаната цел, никога не би наранила когото и да било по пътя си. Мрази насилието и въпреки че в спор винаги постига своето, предпочита да не се кара.
Притежава основните качества на семейството си – доблест, смелост и вярност – в най-пълна степен. Но несъмнено трябва да се обърне внимание на това, което я ръководи в повечето случаи и често й навлича неприятности – любопитството. „Curiosity cilled the cat” са казали хората – нашата русокоска може спокойно да играе ролята на въпросната котка. Всичко привлича вниманието й – всеки шум, цвят, място, дума, книга, рисунка… Гледа на света с широко отворени очи и обожава всичко ново, непознато… вълнуващо… И определено няма вид на вампир. Защото вампир - това е определението за зло същество, способно да убива. Но Алекс беше по-различна..

История: Неизвестна. На никому.
Всъщност, самата Александра знаеше само, че майка й се казва Лариса, и е била рускиня, а баща й Камерън Хейл, известен и богат англичанин. Не помни много от миналото си, само превръщането си във вампир. Онази нощ, когато беше нападната и пощадена от вампир, според който е била прекалено красива, за да умира. Той е искал тя да се превърне в зло същество като него, да убива. Но за негово нещастие момичето запазва добрия си характер.

Име на героя : Изабелла Кристофър Джоунс
Героят ми ще бъде : вампир
Години : рожденна дата : 09.03.1523
Външен вид : Дълга леко начупена черна коса , черни очи наподобяващи бадеми , бледа,нежна кожа , розови устни , чипо носле.
Носи съвсем лек грим.И на двете ръце има много шарени гривни и пръстени. Стилът и е небрежен ,
може да се впише във всяка общност без да бие на очи.
Изабелла е слаба но не прекалено. Има прекрасни дълги крака , хубави глезени , нежна шия , малки но силни ръце. Може да променя цвета
на косата си (сила придобита от баба й преди да се превърне във вампир)


Характера й е малко сложен даже почти невъзможен за разбиране.Понякога е усмихната,друг път замислена.Никой не може да предскаже каква ще
бъде следващата и стъпка.Винаги отстоява позицията си , понякога избухва без причина но почти винаги е сдържана.Не изразява емоциите си ,
не се доверява на никого , но спечели ли някой доверието й може да знае че тя ще му бъде вярна до гроб.Винаги е сериозна и замислена.
Овлядала е до съвършенство манипулирането и винаги получава това което иска.



Родена в малкото градче Сидмънт,Англия.
Като малка Изабелла беше мило,но доста непослушно дете.Имаше богато и развито въображение което понякога и носеше големи неприятности.
Беше доста наивна и глупава.Доверяваше се сляпо на всички и често си патеше заради това.Не беше от ученолюбивите деца,но все пак
оценките и не бяха лоши.Беше много емоционална и лесно избухваше.Тя бе засмяно и щастливо момиче което бе отворено за света.
Но след промяната Изабелла се затвори в себе си.Не допускаше никой да влезе в живота й.Спря да бъде онова усмихнато,невинно момиченце.Стана сериозна,доста често
умислена,не излизаше освен да ходи на училише и да ловува.В очите и се четеше тъга и всичкии се чудеха каква беше причината за нейната
рязка промяна.Често се случваше да избухва без причина.Мина известно време и хората започнаха да забелязват че Изабелла не се променяше
и си оставаше същата 15 годишна девойка.Носеха се много слуховее за нейното поведение , за нейния външен видд.Тя знаеше че ще дойде момента в
който трябва да се раздели с миналото и да продължи напред.Един ден когато се пребираше след лов,момичето се натъкна на сина на кмета
покрит целия в рани.Кръвта му се стъчаше по дрехите.Тя знаеше че трябва да се махне, да го оставии защото не знаеше колко време ще издържи
без да го нарани.Никога не бе пила човешка кръв.Усещаше аромата на алената кръв за която така жадуваше.Когато посегна да си тръгва момчето се хвана за неяя,
прегърна я.Тогава Изабелла вкуси от кръвта му,впи зъби в неговата шия и засмука от алената течност.Когато осъзна какво прави тя го избута на 2 метра от себе си но беше късно.
След като осъзна какво бе направила,се прибра стегна си багажа и замина без да каже нищо на никого.Така 400 години живя в самота.Не допусна никой до себе си за да не го нарани.Ловуваше нощем,необеспокоявана от никой.Можеше да излиза през деня,слънцето не и вредеше,но все пак рядко си позволяваше да излезе по светло.Знаеше че това не може да продължава така.Одавна беше чула слухове за Фелс Чърч че има вампири които се хранят с животинска кръв и не се набиват на
очи.Решена да промени начина си на живот тя тръгна към малкото градче с надежда да намери подкрепа и нови приятели.[/b][/b]

Име на героя
Сали Алора

Героят ми ще бъде
Вампир

Години
19 човешки и 156 вампирски

Външен вид
Тя е руса , но естественият цвят на косата `и е кафяв. Има зелени очи.Има дълги крака и прекрасно тяло. Усмивката `и е ослепителна.Много мъжки индивиди остават заслепени след като я зърнат! Ето я и нея ~!~

Характер
Сали не е тип добро момиче , но не се описва и абсолютно лошо.Тя е буйна и забавна . Почти няма нощ в която да не е на бара с маргарита в ръка . Обича да излиза с приятелите си и да прави купони .Тя е голям инат , не се предава , докато не достигне целта си , никога не приема ,че нещо е навъзможно за нея.Влюбва се от пръв поглед , и никога не спира да вярва в любовта.

Кратка история
Сали е родена в заможно семейство в Бруклин . Майка и е дизайнер на булченски рокли , а баща `и управлява адвокатска кантора.Винаги е имала всичко. Като малка родителите и се развеждат , баща `и си намира друга жена , от там Сали има доведена сестра . Тя е доволна от живота си и от нищо не се оплаква . Ходи при баща си когато иска , не `и липсва в живота. Но един ден `и писва живота в големия град и идва в малкото селце Фелс Чърч.

Име: Афродита Питърсън
Вид: Вампир

Години:1800 но изглежда на 18

Дарба:Бързина

Външен вид: Афродита е с дълга кестенява коса.Очите и са кафяви. Тялото и е слабо,някой я сравняват даже и с модел.Когато се преобразява очите и стават светло сини.

Характер:Афродита е доста добра по характер,обича предизвикателствата,но когато някой и се изпречи на пътя го унищожава.Винаги помага на приятели в нужда.

История:Афродита е българка,живяла е в София.Като тийнейджър винаги е била сваляна и популярната в училище.Един ден,до като имало празненство в града,срещнала един мъж на име Айвън,той бил мистериозен,хубав и най вече странеше от всички.На празненството тя се уморила от танци и излязла да подиша чист въздух,там бил и Айвън.Решила,че нещо не е добре,тъй като седял отстрани и се държал за корема и се тресял.Тя отишла и в този миг той я нападнал и,порази причината,че е егоист я превърнал във вампир.Тогава Афродита нямала надзор и избила всички от празненството.Заради постъпката си,заминала от София и се преместила в Турция.За 1800 години живяла там,самотна без дори да посмее да излезе на вън.Сега отива в нов град с нови хора с ново начало.

Допълнителна информация:
-има
-обича да се разхожда с кучето си
-сменя постянно цвета на косата си

Снимка:


Едит:Евън Лебърн.
Началната ти сила е "Бързина" - не можеш да местиш предмети с ума си.